Момиченце и кукла, и кутре
притиснало любимата си кукла.
Момиченце.
И вечер.
И луна.
И вятърко по котешки замъркал.
А кукличката – с ръста му почти,
развяваше косици от акрилик.
Махленското кутре след тях върви,
а цял рояк звездици им намигат.
"Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза."
0 Comments:
Post a Comment
<< Home