Да бъде нежност!
Със тихи стъпки влезе в моя храм.Стоиш смълчан. Жадуван. И дочакан.
И искам, как желая да ти дам
сияние, обточено с позлата!
Нахлуваха, прииждаха отвън.
Затръшваха врати. Или мълчаха.
В одеждата на ангел-херувим,
предрешваха се,
но без свещ в ръката...
Различен си от тях. И те познах –
по стъпките, вещаещи безбрежност.
По ехото на чистия ти стих:
до теб съм, скъпа...
Нека да е нежност!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home