Не си сам!

И както, ти, съзрял цвета,
че е оклюмал и повехнал,
а искаш да го има пак -
поливаш го и все очакваш...
И както малкото гнездо
под стряхата ти е в опасност,
когато бурята с гребло
опитва с взлом да го изтласка.
А всичко в теб се моли: спри!
Помилвай го, о, Боже мили!

Така над тебе някой бди.
Над твоята съдба се крили.