В тиха нота

Щом дъждът ти почука със стъклени пръсти
и измамно притихнал със вик връхлети,
потърси ме в стихията, както детето се търси.
Подслони ме с прегръдка и с устни, със дъх ме обвий.
Ако вятърът в твоя прозорец заудря с юмруци.
Заповтаря неща, през които си минал насън,
открехни, пропусни ме през тесния процеп.
Нека двама потънем в гласа на дъждовния звън.
Ще се удрят и плискат в прозореца светлите струи.
Ще се вихрят листата във луд менует.
Аз съм топлият сън, който твоята нощ ще застеле.
В тиха нота от нежна соната ще бъда до теб.