По родопската есенна пътечка

Да тръгваме. Заесени и там.
Пъстреят се дърветата със шапки.
По тясната пътечка да вървим.
Ухае и на есен и на щастие.

Поглеждайте в нозете тук-таме,
не са спокойно-гладки всички друми.
Ту коренче с изпъкнало челце,
ту клонче, ще рече да се шегува.

Усещате ли аромат на чай –
вървим по най-огряната пътечка.
Листенцата са цветни като в рай.
В пръстта се щурат ситни буболечки.

Под къс небе за миг да се поспрем.
Заслушайте се в сприхав грак на врана.
Той подчертава тихото съвсем.
За кратко го белязва с дребна рана.

И ето го, затрупано в листа -
Герганиното кладенче бълбука.
Отпийте самодивската вода
от бързейче прогледнало под бука.

А след гората, затаете вик –
и в приказка не е така красиво!
Селцето се е сгушило на рид
и в есенния скут покой отпива.

На гърлото сладни от жад и дим.
Пече се хляб, а в двора съхнат гръсти.
Гласец на менче. Говор зад чимшир,
ни кара просълзени да потръпнем.