Под комините на фабрика „звезда”...

 

 

Комините безпомощно стърчат –
нащърбено-самотни и ненужни.
Две прегорели клечки от кибрит –
след тях,
след тях светът се свършва.
Комините на фабрика „звезда”-
от колко ли години непотърсени?
Отдавна всичко вятър разпиля...
Кръстосват само безпризорни кучета.
Дори тревата вече не кълни.
И дворът е плешив – наглед ужасен.
Постройката с избодени очи –
измъкнали са даже и стъклата.
Кварталът е почти накрай града.
А къщите – и те са във несрета.

Количка със ръждиви колела
към пункта триумфално-тъжно крета...