Градът, сънят и циганското лято

Присъни му се цвят до цвят - през май.
Студът обаче му прошепна друго:
покривай се добре, не си играй,
листата ще те топлят като губер.

Градът го поизгледа на верев
и си помисли: виж го него значи!
Не съм вчерашен, нито пък от днес,
наясно съм с реалности и дати.

Сланата се стопи току за час
и оня ми ти град, като се юрна!
Така загря, че вече към обяд
го осени, че лятото се върна.

Лъжливо е! – се сепна изведнъж.
Щом кестени валят по тротоара.
Поръча си небесно-хладен душ
и после пак лудешки го подкара.