Опит за анатомия на страданието

Със грубостта не може да се свикне,
душата е ефирност безпределна.
От онзи ден във който е повикана,
тя трябва да цъфти, а не да крее...

Нападнат ли я – бедната се люшва,
защитата й в миг я вкостенява.
Втърдява се ефирната й същност.
Или накратко – стресът я ранява.

Е, няма начин, труден е животът.
Белязан от Създателят с звездичка.
Моли го, да те пази от „приятел”,
от неприятел... можеш и самичък.