Есенна неповторимост
Смълча се. Не прискърцват пред зори
ни портички, ни тесните каручки.
И слънцето, и то застопори -
не бърза по баира да се спусне.
Долавя се прозрачна бледина –
във въздуха, по листите, в небето.
Лозниците отпуснаха крила -
без гроздове, не са така напети.
Под стрехи и окачени навред -
се люшкат огърлици от сушелки.
Ухание на зрялост и на мед
полъхва от дървото с къснозрейки.
Врабците, като топчета в прахта
отскачат и отлитат примирено.
Самотно ги замеря тъжен грак.
Прибавя се и къщното гълчене.
Невестите разгънали чеиз,
под есенното слънце го напичат.
Безветрено е и димът горчи.
Стариците зад хурките надничат.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home