В синьо-сладък плен
Поглъщаш ме с очи и ме попиваш.
А погледът ти толкова е син,
че някъде над рая ме издига.
Не си случаен щом ме призова.
За части от секундата достигаш,
където никой след безброй лета
така и не успя врата да види.
Реално-нереален. Влюбен в мен.
Потъвам в най-бездънната зеница.
Отвличаш ме във синьо-сладък плен,
сред който съм свободна като птица.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home