Радостен град

Тази сутрин градът си изтърси завивката.
После всички прозорци разтвори докрай.
Бе замислил да чисти - от долапа до мивката.
Но си каза - отлагам, чак до другия май.

И добре, че го стори и реши да излезе.
Седна с първия срещнат и поръча кафе.
Изведнъж се усети прекалено полезен
Изведнъж се почувства страшно много добре.

После тръгна с ръце, на гърба си кръстосани.
Весел кестен го тупна по зеления шал.
Колко хубаво стана, че деня не прахоса.
И внезапно усети - в радостта не е сам...