Към лятото, което тръгва

Отиваш си. Веднага разпознах.
по шапките на някои дървета.
Зелените си скътало във шкаф.
От тази сутрин пъстри им намята .

Да си призная честно, този път,
не сварих да те срещна за раздумка.
Забързана, те мярках все във гръб
и ето те с багажите отвънка.

Какво ще кажеш, ако само миг,
предпътно поприседнем мълчаливи.
Така е редно. После продължи.
Където и да спреш – поне пиши ми...