Предесенно

Отрониха стеблата своя плод
и леко на върха закафеняха.
Не пият жадно корените сок
и стръкчетата гледат към земята.
Олекна. Вече нищо не тежи.
Креслива сойка врязва глас в покоя.
Одрасканото тук-таме сълзи.
Разсърден вятър припва да я гони.
А баричката бъбри как-кое
и сетне със щурците се надпява.
Стопанката отпуска две криле
в умора
на забрадка избеляла.