Отвърна се...

Разсърден се отвърна Бог от нас.
Какво ли не видя и не посрещна -
змия във пазва - сложил брат, на брат.
И още ужасии - та до днеска.

Прощаваше с надежда да съзре -
човешкото се моли да не трием.
Запънал се човекът – не, та не.
Показва всичко друго, него крие.

И ето че достигнахме върха.
Не онзи за нагоре, а обратно...
Не става дума вече за змия,
А за това, че брат премаза брата...

Отвърна се. Оттегли се от нас.
След писъка не съмна вече. Нощ е.
Преминахме пределната черта.
След нея е тъмницата без прошки...