Свобода в късче сън

На жените, принудени да търпят…

Не усети как стана придатък –
като маса над кухненски стол.
Ако щеш, като кран на чешмата.
Или шкаф, изтъпанчен във хол.

И до днес не разбра как се случи,
та е негов придатък съвсем.
Той е свикнал в мига да получи.
Щом й каже – то тътри корем.

Много често над нея се срутва –
и деня, и дома, и света…
Щом препусне стихийно гневът му,
тя застива с парцал във ръка.

И са тежки веригите, Боже.
По-гнетят от синджири на роб.
Щом парченце от сън си подложи -
само в него отпива живот.