С дъх на сладост

Каручката проскърцва край плета
Стовари, тръгне. После пак пристига.
От нивата пренася зрял плода.
Като на празник радостта примигва.

Ухае и на сладост, и на пръст.
Земята се отплаща благодарно,
за всяка подарена капка пот,
за всеки ден със нея – чак до тъмно.

Не бързат да прибират, а редят –
едно до друго. Всеки стрък е свиден.
Врабчетата възбудено кълвят.
Какво ли толкоз из прахта намират?

Ей, време за вечеря допълзя.
Нареждат се на старата синия.
Притоплената бобена чорба
със крайщник хляб,
е истинска магия.