Обувките и детето
Ей, дяволе, измитай се оттук!
Вали бе, чичо. Мокър съм. Студено.
Напъхай се във кофата с боклук.
Не цапай входа, виж какъв си черен.
Детето затрепери под дъжда.
Намери се под надвес над витрина.
Какви обувки! – шепне си наум.
С такива се отива до чужбина.
Ей, манго, да те няма начаса –
го сепна дрезгав глас. Видя ръката.
Преди да го помъкне за врата,
детето се понесе като вятър.
Къде да спре във този грозен свят?
Защо не вярват – търси малко топло...
Озъбило се всичко и боде.
Не само че боде, но и замахва.
Да имах аз обувките оттам,
от светлата и лъскава витрина,
о-хо, на никой няма да се дам.
Обуя ли ги, с кораб ще замина.
Просветна му от мисълта за тях –
разбира се, че те ще го избавят!
Крачетата му шляпат във вода.
Отново пред витрината застава.
Вали бе, чичо. Мокър съм. Студено.
Напъхай се във кофата с боклук.
Не цапай входа, виж какъв си черен.
Детето затрепери под дъжда.
Намери се под надвес над витрина.
Какви обувки! – шепне си наум.
С такива се отива до чужбина.
Ей, манго, да те няма начаса –
го сепна дрезгав глас. Видя ръката.
Преди да го помъкне за врата,
детето се понесе като вятър.
Къде да спре във този грозен свят?
Защо не вярват – търси малко топло...
Озъбило се всичко и боде.
Не само че боде, но и замахва.
Да имах аз обувките оттам,
от светлата и лъскава витрина,
о-хо, на никой няма да се дам.
Обуя ли ги, с кораб ще замина.
Просветна му от мисълта за тях –
разбира се, че те ще го избавят!
Крачетата му шляпат във вода.
Отново пред витрината застава.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home