Самотникът

Той е тих. Все изглежда подпийнал.
Казват кон за кокошка сменил.
Мезонета с шикозната вила,
за таван три на три, спазарил.

Бил художник - езиците ронят.
А жена му живее в Мадрид.
Залюляла го в скута неволя.
Зиме, лете – с кубинки във брик.

Не участва във сбирки на блока.
Всичко плаща, когато звънят.
Той от никого нищо не чака.
Те обаче – бая му дължат...

Все го мяркат под свъсени вежди.
И го целят с одумки във гръб:
Към бездомните кучета нежен!
Е, кажете не е ли боклук?