Бъди ми...

На Б.

Прошепнах ти: как искам да остана...
Денят ми бе извикал... че боли...
Затоплих се на силното ти рамо.
Погледнахме се - всичко се взриви.
Магия ли, какво преля във мене?
Небето ми от щастие замря.
Денят притихна. Сви се на колене.
В две думи само... всичко се побра...
Повтори се мигът на Сътворение...
Изваяхме си с обич – Свят в Света.
Бъди ми в него дом и вдъхновение.
Бъди Животът на една жена.