Слънце в анфас

Ненавиждам часовници. Не приемам отвеси във времето.
Нека волно се носи - светлоструйно само да тече.
Старовремски, с верижка. Или писък от близкото вчера -
Ненавиждам, когато впримчват моя отрязък в юзди.

Не повдигайте вежди - даже няма место за почуда.
И съм волна по дух, и обличам деня си в дистрес.
Тънкостта е в това - да си буден, когато те будят...
Безпогрешно долавям, ако слънцето гледа в анфас...