С ЛЮБОВ!

ЗА ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ

Когато градът уморено притвори клепачи
и ярки светлици обшият кобалта в нощта,
а вятърът-бродник по мрамора бързо закрачи -
сред всички светлици ще трепка самотно една...
Зад малко прозорче - все спомени с пъстра шевица.
Сърцето ги листи под звънкия ромон на чан.
Във дланите тръпне умора със пулса на птица.
Тъгата едрее и миглите сипе с роса...
Под прилива-сън ще потъват и гаснат прозорци.
И само един ще е бял, нежно-бял до зори.
На тихата стая огряна от малка иконка.
И кът със светини.
Пред който с любов се мълчи.