Знаците на хоризонта
Прегръдката напомня грозна схватка.
Животът потрепери и замря.
Тревите го издишаха до капка
и повалени легнаха в пръстта.
Скована е земята. Вече дреме
във полуунес. И почти без дъх.
Посечените черни слънчогледи
печално срещат слънцето във гръб.
Светът е онемял и непотърсен.
И само хоризонтът дава знак,
че не е смърт смъртта, а е възкръсване.
Там синьото прелива във лила.
Животът потрепери и замря.
Тревите го издишаха до капка
и повалени легнаха в пръстта.
Скована е земята. Вече дреме
във полуунес. И почти без дъх.
Посечените черни слънчогледи
печално срещат слънцето във гръб.
Светът е онемял и непотърсен.
И само хоризонтът дава знак,
че не е смърт смъртта, а е възкръсване.
Там синьото прелива във лила.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home