Призори, към звездите...

Пленена съм от мъжкия ти чар,
мой Рицарю, побрал вселена нежност.
Това, което искам да ти дам,
е точното, което Бог отрежда.

Преминах лабиринти на сумрак,
сега те следвам - зов към светлината.
Ръката ми потъва в твойта длан,
не за раздяла, а за път нататък.

Разказвай ми, изреждай ми слова,
с отворени зеници ще те слушам.
А после ще съм твоя в тишина.
А после и по детски ще се сгуша.

На утрото - един немирен лъч,
ще зазлати по сребърния кичур.
Ще го докосвам - ти докато спиш.
А после ще политнем към звездите...