Вземи ме в длани
Как обожавам тази неподправеност -
без грам лъжа, без суета и фалш.
Не ми остави дъх да питам: Ти ли си?
Защото лесно в теб Мъжа познах.
Преградите са другиму измислица.
И помежду ни всичко е на длан.
Харесва ми, че толкова си истински.
Отворих ти. И влезе в моя храм...
Красиво е пред нас. И светло-есенно.
Небето слиза в твоите очи.
Във моите - прелива цвят на кестен.
Вземи ме в длани. Нека помълчим.
без грам лъжа, без суета и фалш.
Не ми остави дъх да питам: Ти ли си?
Защото лесно в теб Мъжа познах.
Преградите са другиму измислица.
И помежду ни всичко е на длан.
Харесва ми, че толкова си истински.
Отворих ти. И влезе в моя храм...
Красиво е пред нас. И светло-есенно.
Небето слиза в твоите очи.
Във моите - прелива цвят на кестен.
Вземи ме в длани. Нека помълчим.
posted by Людмила Билярска | 7:36 PM
1 Comments:
За утрото не се тревожа
то идва винаги с усмивка.
Когато го погледна -виждам теб.
Тъгата ми изчезва ,стопляш ме.
Деня си дала съм на мислите
които теб оглеждат в мен.
През цветове те търся викам.
Щом зърна те утихвам и се притискам.Обичам , и това е всичко.
Post a Comment
<< Home