Небе зад стъкло
Студът е зъл и пакостен до смърт -
опитва се да властва над живота.
Задрасква стъпките в снега да не личат.
Подостря ядно всеки слънчев допир.
Викът е онемял и вцепенен.
Над него само вятър прозвънява.
Гребе снежинки с двете си ръце
и сребърни - във танц ги разпилява.
Животът се стаява на кълбо.
Опитва се смален да оцелее.
Небето се затваря зад стъкло.
През процеп само ивичка синее.
опитва се да властва над живота.
Задрасква стъпките в снега да не личат.
Подостря ядно всеки слънчев допир.
Викът е онемял и вцепенен.
Над него само вятър прозвънява.
Гребе снежинки с двете си ръце
и сребърни - във танц ги разпилява.
Животът се стаява на кълбо.
Опитва се смален да оцелее.
Небето се затваря зад стъкло.
През процеп само ивичка синее.
2 Comments:
Жестоки са скрежалите на мрака
Синее дъх обвит във пара.
когато теб очаквам и съм плаха,
от въглена на името ти паря.
Лилия, благодаря ти за красивото стихче! Радвам се, че ме посети!
Честита Коледа!
Post a Comment
<< Home