Ириси в зенита...

Едва сега разбрах, едва сега
какво е да потъна в нежността ти -
мълчание след ек и дъх на нар,
рапсодия в карминено и златно...
Това си ти, Любов - жадуван и дочакан.

За първи път усетих как боли,
какво е пак жената да се ражда -
откос небе в кошутена следа,
сред дъх на лавандула и на жажда...
До тебе, Обич моя, и нощта е багра.

Едва сега разбрах, едва сега -
защо съм тук, защо съм на Земята.
За да те срещна, святост неотпита.
И да ме имаш - цвете сред ръжта.
За да сме Ние - аз и ти - два ириса в зенита...