Молитва за човека от подслона
Разтърсва ме една съдба от дни.
Нима е важно колко време вече.
Но кой си ти, човеко, подскажи?
Орисница ли странно те обрече?
Увил си се и търсиш топлинка.
Притихнал под прозирно покривало,
посрещаш зими, есени, лета.
И празници над него са валяли.
Но кой си ти, сред този бърз кипеж?
На метри от уют на стилни вили.
Подслона ти мъждука - бледа свещ.
За теб се моля - нека да те има!
Нима е важно колко време вече.
Но кой си ти, човеко, подскажи?
Орисница ли странно те обрече?
Увил си се и търсиш топлинка.
Притихнал под прозирно покривало,
посрещаш зими, есени, лета.
И празници над него са валяли.
Но кой си ти, сред този бърз кипеж?
На метри от уют на стилни вили.
Подслона ти мъждука - бледа свещ.
За теб се моля - нека да те има!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home