Ще разказвам

И са много съдби за разказване, Боже.
Всяка жива душа е светлик.
Щом угасне една, пламва другаде огън.
Всяко пламъче лумва със вик.
И сияе Земята с душите човешки.
Там ни виждат... със други очи...
Уж сме силни наглед, а душата ни свещ е.
Най е истинско щом заболи...
Водопад от светлици обтича Земята -
милиарди човеци на път.
Идват с вик
и с въздишка на вятър угасват.
Ще разказвам докрай как болят.