Срещу страха

В живота ни страхът е често гост.
Неканен влиза и се разполага...
Нерядко господинът вдига тост -
за своята сполука все го прави.
А ние най-покорно го търпим
Той диша във лицето ни отблизко.
За себе си, за всичко се боим.
Обгръща ни и даже ни притиска...
Боим се за щастливата любов,
за нощите, за дните си...
Покоят
добива вид на бледен мъченик.
Страхът повлича... сто синджира роби...
Е, как да го прогоним без скандал?
Нахалът без да види и усети -
какво е точно взел, какво е дал -
животът ни без него да засвети.
Единственият начин срещу страх,
нанесъл се в дома ни без да пита -
за да изчезне вдън гори от нас -
изгледайте го право във очите...