От двете страни на пътя...

Десетина метра само ги делят.
Едната къща е палат над пътя.
А другата под него - пак в гора.
но къща да се нарече е трудно.

Онази на високото - с басейн.
Със спортен кът. И цялата е в бяло.
Постройката под пътя - с найлон.
Увита е прилежно и изцяло.

Подслонът е сред листи и треви -
през лятото е скрит, дори потаен.
Ах, бялата се вписва във мечти.
А, двете ги разделят метри само.

От вчера всичко е като на длан -
немирен вятър смете всички листи.
В постройката видях човек и кон.
Разбрах внезапно - просто тях обичах.