Молитва за вечност

Недей да палиш огън на брега.
Седни и ме изчакай, ще пристигна.
Ще дръпна пелената от сумрак,
на пясъка до тебе ще се свия.

Ще мина по ръцете ти със дъх
и раменете с шепот ще обвия.
И всеки стон ще бъде бавна смърт,
която Аз и Ти, превръща в Ние.

Ще чуем ненадейно, че е то –
морето в тъмнината как пулсира.
Ще се превърна в мъничко ядро,
което ще зачене пак Всемира...

Огньове не пали, Любов, недей.
Аз знам къде си - светят твойте думи.
Една молитва мрака ще облее.
Морето ще замре, за да я чуе...