Извън спектакъла...

Безкрайно тъжно е
да бъдеш продавач
на вестници
и да предлагаш утрото
пред Метрополитен.
Да пада нежно
вечерта-вълшебница,
а ти да се усещаш
просто сметен.
Да прошумяват
покрай теб коприните.
Да им напомняш -
вижте новините.
И да си мислиш,
че светът за други е.
Понякога е тъжно
пред Метрополитен.