Животът казва

Забравя се човека, та дори
да бил самата светла добродетел.
Отиде ли си - да, ще поболи,
но споменът полека става пепел.

Животът е по-силен, затова
на живите нарежда да го следват.
Година-две прокрадне се тъга.
Животът казва, че така е редно.

Забравят го. Е, все във някой миг
отронва се за него дума ситна.
И споменът прибират после в плик.
За мъртвия - добро или пък нищо.

Не е и нужно вечно да е плач.
Безсмислено е. Всичко се повтаря.
Животът е различна класа влак,
а краят е... една и съща гара...