Видинската крепост

От крепостта се вижда и брега,
и Дунава, потеглила с влекача.
От крепостта се вижда и назад,
ако умееш с времето да крачиш.
Не оживяват сенки и следи,
защото те са повече от живи.
На сцената съм. После съм встрани.
Изкачвам стъпала. Пълзя в тунели.
Учудвам се на стръкчето живот,
поело светлина в пукнатините -
под взора на замислен древен свод,
израстнало в градежа на тъгите...

Минавам бариерата с рова -
напълнен със звънтежа на капчуци,
с мълчание от дни на светлина,
и вечност, въплътена в тихи звуци...