Еленът

Стъписах се. Досущ като човек
се спря за миг. Изчакваше колата.
Но гледаше и някъде над мен -
напрегнат и тревожен бе във мрака.
Красив елен. И тихата тъга
го правеше във тъмното изваян.
Тогава я видях - тя бе сама.
Той бе обърнал погледа към нея.
И даваше сигнали - да я спре.
Кошутата да спре - да не премине.
Нима не може да се назове...
До сълзи любовта им бе красива!