Отпий от мен...

Не питам откъде и как дойде.
Дали след дъжд-порой или след буря.

Когато се разсъмваше ли бе.
След онзи сън ли, в който все се губех.
Не питам. Няма място за въпрос.
Сега си тук. Това си Ти
и искам
да те последвам. Да съм с теб до там -
където и след пътя - път се вижда...
Една любов обагри есента.
Една красива есен стели нежност.
Във стъпките й нашата следа
се откроява в златно и пастелно.
Дали дойде след степния пожар,
или след бяг по хребет - на кошута...
Не питам нищо, мой Небесен дар,
отпий от мен въздишката на кълна...