Уморени щурци

Крехки мои гласчета, непожалени стихвате. Ден и нощ, цяло лято, с песни вдигахте храм. И душите ни, грешните, в светли звуци пречистихте. А умирате тихо. Как живот да ви дам? Ако можех от своя да отроня трохички, мои малки щурчета оголяли в пръстта. Мои перлички черни, малки нежни скокливци, храмът, който градихте, освещава слова.