Съвсем небрежно

Открадвам си парче уют от там.
Така за миг, минавайки поглеждам
в прозореца открит като екран.
Съвсем дискретно.
И съвсем небрежно.
Диван от кожа, част от шкаф, аплик.
А светлината - леко приглушена.
Понякога се мярва силует.
И нещо в мен се моли да остане.
Минавам вечер често със кола.
За няколко секунди плъзвам поглед.
Открадвам от уюта онова,
което искам пак да се повтори...