Трудно време

Ударят ли ти дясната страна,
подай и ляво, без да се оплакваш.
Две ризи, ако имаш - дай една.
На близкия до тебе дай. По братски.
Отвън вали. А някой моли хляб.
Последен залък къташ - раздели го.
Пред теб е просяк. Ни сантим назад!
Единствен лев ли? Жертвай. Не за име.
Дотук - прекрасно. Никакъв проблем.
Изпълнил си докрай, каквото трябва.
Дали се вписваш в актуала-ден?
Съвсем не става дума за награда.
А става дума само за това...
Подложиш ли страната - ще те смажат...
А ризата ще гледат за петна...
За залъка: О, този се нагажда.
Излиза, че и просяка не е...
На него даваш - друг лева завлича.

Прости ми, Боже!
В кой човешки век
ще имаме едно лице... за всичко?