Ухания в есента

Запалени стърнища. Тишина. Граблива птица хищно се снишава. Пикира със изящна бързина. След писъка - небето оглушава... По храстите се кипри ален плод. Учудваш се - за нощ, а вече зрели? Измамно е. Животът им в заход обагря всички листи във червено. Стърнищата чернеят, но под тях, под тях земята тайнствено зачева... Към глухото небе се втурва грак, подхлъзва се и ниското замеря. А аз съм там - прашинка на ръба - на вечното, което се повтаря. Ухае ми на дим и на земя, на стряха, топъл хляб и на вечеря.