Родопска пътека

Пътеката - засипана с листа.
А боровете - стройно подредени,
вървят встрани, изпънали снага.
Протяга се и слънчице към мене.
В ухание на вечност и смола,
леските са се сгушили любовно.
Отпиват благодарно светлина
разперили във стволове корони.
В избистрения есенен покой
се къпем - аз, дърветата и пътят.
Поемам аромат, смола, упой -
и ги разливам в цветове и звуци...
Пристъпвам доверчиво в есента.
Пътеката ме води без да спира
в издънчици поникнали в листа.
Един Родопски миг - неповторимост.