Птици

Те се издигат леко над калта...
Завръщат се. С тревите се целуват.
Люлеят се безгрижно на цвета.
Един размах с крилца - отново плуват.
Едно и две... Отпускане. И пак,
са във небето, в светлото нататък...
Сами.
В ята.
По три.
Или по пет.
Нима се отброява свободата?
Дали ни впечатляват, или не?
Привикнали сме - точици отгоре.
Един живот създаден за небе,
познава на посоките простора...