Китено вино
Тя знае - Той ще е, и никой друг. Но пак душата неспокойно пърха. Веднъж да чуе бащиното - Да... Усмихва се и на дърво почуква... Наготвени са десет ястия. Миндерите застлани със наметки. Не питай за Гергана - как е тя, сърцето й е още птиче в клетка... А хубостта й мъртъв ще сживи - икона съща. И душа от злато. Пристигат, дъще, майка й шепти. Готова ли си? Чукат на вратата Пристъпват любопитните свахи. Прекрачват прага и мъжете тежко. По бъклицата листи от асми, А китката - привързана със прежда. Изрони се и бащиното Да. А младите - щастливи до небето. Със смях се пълни, та ехти деня - накитен и със слънце, и със цвете. |
0 Comments:
Post a Comment
<< Home