Ескизи в ръмежа

А утрините почнаха да зъзнат.
Трамваите проплакват на завоите.
Градът навъсен тихо се разбужда.
И спирките му се изпълват с хора.

Колите го подкарват пак инфарктно -
приклещени боксуват във колоната.
По някаква причина светофарът
примигнал и потънал във подмолите...

Мирише на бензин, листа и есен.
А Витоша в мъгла се е изгубила.
Дърветата във парка са несресани.
В ръмежа разцътяват и чадърите.

Градът предъвква топлата закуска,
увита във салфетка на квадрати.
Дъждът не пада, само тихо пръска.
И София ухае на очакване...