Извезан къс небе

Щом залезът обшие във червено,
накъсани парчета небосвод
и първите щурчета се разсмеят,
и първите светулки литнат в хор,
на пръсти слиза кротко привечерие
и дава знак, че идва този миг
да приберем в дълбокото на себе си -
щурци, светулки, везано небе...
И в дните на скъперническо сиво
да ги потърсим. Да ги възкресим...
Да ръснем щедро в мигове унили,
това, което в радостни берем...