Приятелят - в памет на Д.
Заспиваше за няколко минутки,
потънал в мекотата на дивана.
Отпиваше съня на малки глътки.
Отваряше очите с “извинявай”.
Сърцето ме болеше при вида му -
мъртвец, но току-що възкръснал.
Разказваше, че вече не сънува.
Отдавна спял за много кратко, всъщност.
Събирал си пари да прави къща.
Синът растял и няма с него грижи.
Жена му пък се справяла по мъжки.
От пет години май не ги е виждал.
Замина си.
След месеци, от някой
разбрах, че само месеци му дават...
Със мъката си бе откупил края.
За къщата живот не му остана.
потънал в мекотата на дивана.
Отпиваше съня на малки глътки.
Отваряше очите с “извинявай”.
Сърцето ме болеше при вида му -
мъртвец, но току-що възкръснал.
Разказваше, че вече не сънува.
Отдавна спял за много кратко, всъщност.
Събирал си пари да прави къща.
Синът растял и няма с него грижи.
Жена му пък се справяла по мъжки.
От пет години май не ги е виждал.
Замина си.
След месеци, от някой
разбрах, че само месеци му дават...
Със мъката си бе откупил края.
За къщата живот не му остана.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home