На студения бряг...

Не се учудвам. Все ми е едно,
че пясъкът под мене студенее.
И чайките ме мяркат под око.
Че съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене,
се гледаме с морето безразлично.
Аз нямам сълзи. Но пък то реве.
На всеки три секунди в мен наднича.
Какво ли търси? Няма даже грам.
Каквото беше - с кораба замина...
Голямо Ти, голямо Той - все там.

Вълна изхвърли смачкана кутия...