Стопява се...

А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват...
Светулков рой отново ще пламти,
но в неговите огнени зеници,
през юли
няма, няма да си ти.
Не ще си в радостта на мойте птици.
Небесният кармин и блед седеф
във хаос,
но без нас, ще се подрежда.

Една любов
повлече тъмен креп...
Стопява се, линее и изчезва...