Болка, колкото шепичка пясък

Нося своята болка
на крехка жена.
Нося своята болка
на майка.
На любима,
съпруга,
на нежна сестра.
Нося свойта,
човешката болка.
Търпеливо
със нея пресичам света.
Просто трябва.
Не се и оплаквам.
Щом от Бог е,
не питам защо е,
а знам -
че е шепичка пясък,
но златен...