Истината за раздялата

Нима е нужно някой да узнае какво прикрива силния ти вид? Че външността на воин - не това е... Душата няма броня на войник. И стаята е вече само клетка, в която неспокойно да преспиш. А падналата мъничка жилетка е напоена... с твоите сълзи... Кутиийката от руж, чорапче, гребен - изпуснати зад синия диван... Че вчера точно тях си ги намерил. Над тях, като над мъртъв си ридал. Навярно, някой ден - ще е отново... Забравените вещи - ще са в прах. Но малкото гласче, следите в хола - ще бъдат в теб. И ти ще бъдеш в тях...